ОТЧЕТ

За състоянието на горската семепроизводствена база в района
на ГСС – София, към 31.12.2010 г.

Жизнеността на гората се крие в нейното богатство на гени. Осъзната необходимост това богатство да се съхранява трайно и да се ползва от поколенията налага да се следват пътищата за съхраняване и обогатяване на горския генетичен фонд. Формите и методите за съхраняване на горския генетичен фонд както у нас така и в другите страни като база за добиване на репродуктивен материал са следните:

  1. Отбор и запазване на най-устойчивите и продуктивни насаждения като базови източници /БИ/;
  2. Отбор и запазване на плюсови дървета, като изходен материал за активна селекция и семепроизводство от по висока категория;
  3. Създаване на клонови колекции за съхраняване на ценни екотипове и индивиди;
  4. Създаване на семепроизводствени градини.

Едно от най-големите достижения на лесокултурната дейност у нас е изградената за повече от 50 годишен период горска семепроизводствена база /ГСБ/. Изборът и създаването на БИ е насочен така, че е обхванато природното разнообразие на нашите естествени гори, както в най-ниските, така и в най-високите части на страната. В последните години динамиката на промените във вече изградената ГСБ не са в големи размери. Тенденцията е да се предприемат мерки за редуциране на броя и площта на регистрираните източници за производство на горски репродуктивни материали, което е обусловено от една страна от намаляване нуждите от ГРМ в страната и от друга актуализиране то й във връзка с официалното публикуване на информацията от ЕК. Тази актуализация се извършва като не се нарушава стабилността на горската семепроизводствена база в ролята й за опазване на горския генетичен фонд, обхвата й включващ екологичното разнообразие на най-устойчивите и продуктивни популации и не се намаляват възможностите за снабдяване на горскостопанската практика с необходимото количество подходящ репродуктивен материал.
Запазването на горските генетични ресурси и използването на висококачествен репродуктивен материал са критерии за устойчиво управление на горите. В Таблица 1 е направена съпоставка на отношението на площта на ГСБ към общата залесена площ за страната и по РДГ.
Настоящият отчет включва характеристика на горската семепроизводствена база /ГСБ/ за Република България, базирана на актуализирани таблици към 31.12.2010 год.  въз основа на данни от Националния Регистър на ГСБ.
През 2010 година селекционната работа бе провеждана предимно за широколистни дървесни видове, които са с разпръснато разпространение в естествените гори. Намалена е площта и броят на базовите източници за основните иглолистни видове, като тенденцията е този процес да продължава.
В Таблица 2 е отразено разпределението на броя и площта на семепроизводствените насаждения по дървесни видове и РДГ от категория „идентифициран” и „селекциониран” /дадени на отделни редове в таблицата/. Към края на 2010 год. общо в страната са регистрирани 5 254 бр. БИ с обща редуцирана площ – 38874,51 ха, от които за иглолистни видове 2333 бр .- 15012,35 ха и 2921 бр. - 23862,62 ха за широколистните видове. Като процентно разпределение на широколистните видове се падат около 61% от общата площ, а за иглолистните 39%. В сравнение с данните от миналата година се констатира намаляване на общата площ с 622.2 ха. Броя на източниците не намалява, тъй като ново обявените БИ, както бе споменато по горе са предимно за редки широколистни видове с малки площи и повече на брой. Друга причина за увеличаване броя на БИ е разделянето на съществуващи БИ на повече подотдели при лесоустройствена ревизия, поради различна собственост, попадане във вододайна зона и др.
В Графика 1 е показано процентното разпределение на площта на ГСБ по дървесни видове.


tab

В Таблица 3 към настоящия отчет са отразени данните за разпределението на броя и площта на БИ по дървесни видове, райони на произход, пояс и под пояс със съответните диапазони на надморските височини. Тук може да се проследи обхватът, на ГСБ за всеки отделен дървесен вид и като се анализират данните да се набележат задачите, които предстоят за решаване при изграждане на ГСБ, на ниво район на произход и дървесен вид. Трябва да се отбележи, че за основните лесо-образуващи видове имаме една добре изградена база, която обхваща екологичното разнообразие на популациите от тях и адекватно съхранява „in sito” ценния горски генетичен фонд.
През последните години се очерта необходимостта от извършване на по-активна работа по издирване и определяне на базови източници от категорията „идентифициран”: - източник на посевен материал /дървета и насаждения/. Предпоставка за това дойде от въведеното европейско законодателство и по специално официалния контрол по идентификация произхода на репродуктивния материал и възможността, която дават този вид източници за по-достъпен начин на добив на ГРМ. В Таблица 4 са представени данни за движението в площите и броя на тези БИ през последните три години.
Създаването на семепроизводствени градини, клонови колекции и маточници е пътят по който от една страна се подобрява генетичното качеството на добиваните репродуктивни материали и ги прави по-достъпни, а от друга се съхранява ценния генетичен фонд по метода „ex sito”. В Таблица 5 е информацията за БИ за добив на ГРМ от категорията „окачествен”. Именно в тази част от изграждането на ГСБ е необходимо да се работи в бъдеще, тъй като няма създадени градини от широколистни видове, като изключим бялата акация /Robinia pseudoacacia/. Също така голямо поле за действие има в областта на генетичното изпитване на БИ. До момента източници за добив на репродуктивен материал от категорията „изпитан” няма регистрирани в Националният регистър.
Важен елемент от изградената горска семепроизводствена база са определените „плюсови” дървета, преди наричани „кандидат елити”. При селекционната инвентаризация към 31.12.2010 год. има регистрирани и пспортизирани над 3500 плюсови дървета в страната, те са една изключително богата база за развитие на селекцията.
ГСБ е ресурсът от който трябва да произлизат новосъздадените горски насаждения, в нея се съдържа голямото богатство на горския генетичен фонд в нашата страна. Именно в това генетично многообразие лежи ключът към екологичната приспособеност и възможности за приспособяване. Опазването на този фонд на индивидуално и популационно равнище изисква още значителни усилия и стои на преден план в работата на семеконтролните станции.

Изготвил:
Директор на Горска семеконтролна станция - София
инж. Свилена БОЖИНОВА