С постановление № 1171 от 24.09.1951 г. на МС, в което се констатират, от една страна, нарасналите нужди от горски посевни материали за целите на залесяването, и от друга страна, тяхното незадоволително качество Министерският съвет възлага на тогавашното Управление на горското стопанство да организира две семеконтролни станции. Така през ноември 1951 г. са създадени горските семеконтролни станции в София и Пловдив, като поделения на Управлението на горското стопанство при Министерския съвет. С това се поставя началото на организирания семеконтрол в областта на горското стопанство, като неговата задача е да се предпазят посевите, а оттам и производството на посадъчен материал за залесяване от рисковете, които носи използването на неокачествени семена с неясен произход.
През същата година са определени и първите насаждения, които да служат за задоволяване на нуждите от семенни материали за полезащитните залесявания и създаването на държавни защитни горски пояси в Добруджа . Подбрани са едни от най-елитните популации от широколистни дървесни видове - това са: държавните гори: „Божурица” – Видинско, „Воден” – Разградско, „Ормана” – Ямболско, „Тича” – Котленско и др., а за иглолистни видове: „Габра” – Кюстендилско, „Борисовата градина” – София и Народен парк „Витоша”.

справочници, ръководства и стандарти, които да ползват горскостопанската практика по отношение на семесъбирането, семедобива, запазването, подготовката и използването на горските посевни материали. Резултат от този труд са подготвеният и въведен за задължително спазване БДС по отношение на методите за лабораторно изпитване на посевните качества на семената от горски дървета и храсти и издаденият „Справочник за семената и плодовете на горските дървесни и храстови видове” от инж. Б. Мичев, което е ценно помагало и днес.
Пред първия директор на горска семеконтролна станция – София – инж. Борис Мичев, и екипа му, стои трудната задача да сложат основите на горския семеконтрол.
Усилията и трудът им са насочени към набавяне на необходимата апаратура и провеждане на наблюдения, събиране на данни, изучаване на нашия и чуждия опит с цел изготвяне на
От 1970 г. директор на станцията е инж. Гено Дойков. Постепенно дейността на станцията се разширява, успоредно със семеконтрола възниква задачата за изграждане на горската семепроизводствена база. Въпреки че е малка по територия, нашата страна се характеризира с разнообразни климатични, орографски, геоложки и хидроложки условия. Това обуславя голямото
флористично разнообразие. Съществуват и редица уникални автохтонни популации от зрели иглолистни, букови и дъбови горски масиви. Това мотивира специалистите от станцията и те започват работа по издирване, регистриране, подлагане на специален режим на ползване и проучване в различни направления на най-ценните популации от различни горскодървесни видове. Усилено се работи по селекционната категоризация в семепроизводствените насаждения и за оценка, отбиране, маркиране и паспортизиране на кандидателитни дървета.
С цел проучване на вътревидовите различия и изпитване на различните популации за залесяване на различни месторастения са създадени над 120 ха географски култури.
Тези дейности често са извършвани съвместно или под ръководството на научни работници от Лесотехническия университет и Института на гората при БАН.
Проучването на горския генетичен фонд е отразено в книгата „Горски генетичен фонд в НРБ” с автори проф. Иван Добринов, доц. Величко Гагов и инж. Гено Дойков.
От 1979 до 1997 г. директор на станцията е инж. Илия Стоев. Продължава дейността по изграждане, устройване и правилно стопанисване на горската семепроизводствена база, провеждане на фенологични наблюдения, предварително окачествяване и установяване на годността на семенната реколта, окачествяване на събраните семенни партиди.
В периода 1986 – 1991 г. по указание на тогавашния Комитет по горите със съдействието и под ръководството на инж. Борис Бузов специалистите на станцията създадоха 185,5 хектара генеративни семепроизводствени градини от бял и черен бор. Изходният посадъчен материал е произведен от семена, добити от плюсови дървета от семенни бази. Целта е запазване “in sito” на най-ценните популации от тези два вида и улесняване добива не семена с поддържане на ниски корони на екземплярите в тях. Успоредно с това бяха създадени 290 хектара географски култури от същия посадъчен материал в различни райони на страната с цел решаване на задачата за райониране на семедобива и семеползването. Тази задача е изпълнена с помощта и активното участие на лесовъдите по места.